СЕДМИ КЛАС

Работа в час

ПРОЕКТ – Тема: Моят календар

Създайте личен календар за 2025 година. Отбележете ВАШИТЕ празници – рождени дни, лични и семейни празници. Можете да работите в Word или на Excel. Желателно е размерът на листа да е А3.  Вмъкнете подходящи изображения за месеците. Запишете файла като pdf. Готовите календари ги качете  тук –https://padlet.com/tonkageorgievanikolova/breakout-link/d6AO26lRODjavojL-WZ3GbD4nx0QgbL0p

ПРОЕКТ – Тема: Средства и методи за защита на информацията

План за реализация
Опасностите на виртуалния свят и рисковете за децата и учениците:
Описаниe на основните заплахи в интернет (включително кибертормоз, измами и злоупотреби с лични данни).
Социални медии и мобилни устройства:
Какви мерки могат да се вземат за защита на личната информация в социалните мрежи и мобилните устройства.
Включете информация за силни пароли и двуфакторна аутентикация.
Разпознаване на фалшиви новини и измамни оферти:
Примери за фалшиви новини и измамни оферти.
Методи за разпознаване на фалшива информация.
Действия при идентифициране на неправомерно и злонамерено използване на данни:
Как да реагираме и кои институции да уведомим при нарушаване на нашата онлайн безопасност.
Качете вашите проекти – ТУК
Начин за реализация
Изисквания към проекта:
Проектът може да бъде представен под формата на презентация, писмен доклад или постер.
Трябва да включва реални примери и предложения за защита на данни.
Проектът да бъде подкрепен със схеми, илюстрации или диаграми за по-ясно представяне на информацията.
Срок за изпълнение: 10.10.2024
Критерии за оценяване:
Съдържание и пълнота на разгледаните теми.
Точност и актуалност на информацията.
Креативност и представяне.
Правилно цитиране на източници и спазване на формата.

ПРОЕКТИ В 7. КЛАС

Компютърна текстообработка


1. Основни понятия:

  • Таблица – списък от данни, организиран в клетки по редове и колони.
  • Шаблон – предварително зададен модел, използван за форматиране и структуриране на съдържание.
  • Обединяване на клетки – комбиниране на няколко клетки в една.
  • Разделяне на клетка – разделяне на една клетка на няколко по-малки.

2. Създаване на таблица – От менюто Insert (Вмъкване) -> Table

3. Обединяване на клетки

  • Маркират се клетките, които искате да обедините. От Table Layout (Оформление на таблица), което ще стане активно, когато таблицата е маркирана. В групата Merge (Обединяване) щракнете върху бутона Merge Cells.

4. Разделяне на клетка

  • От менюто Table Layout, в групата Merge щракнете върху Split Cells. Ще се отвори прозорец Split Cells. В него задайте броя на редовете и колоните, на които искате да разделите клетката.

5. Добавяне на редове и колони Table Layout->Rows & Columns->Insert

6. Изтриване на редове и колони Table Layout->Rows & Columns->Delete

7. Вмъкване на информация в таблица:

  • Текст може да се въвежда директно в клетките.
  • Използване на клавиша Tab за преместване между клетките.
  • Вмъкване на изображения и специални символи в таблицата.

1.Основни понятия:

  • Клетка – място за данни, образувано от пресечната точка на редове и колони.
  • Рамка – линиите, които очертават клетките и таблицата.
  • Фон – цвят или щрих, който запълва клетка.

2. Промяна на широчината и височината на клетка Table Layout > Cell Size.

3. Задаване на фон на клетка

  • Design > Shading.
  • Home > Paragraph > Shading.
  • Shading от контекстното меню.

4. Промяна на рамки на клетките

  • Design > Borders.
  • Home > Paragraph > Borders.
  • Borders от контекстното меню.

1. Ключови понятия:

  • Дизайн на таблица (Table Design)
  • Шаблон
  • Бързи таблици (Quick Tables)

2. Създаване на таблица по шаблон:

  • Използване на команда Insert/Table/Quick Tables за избор на готов шаблон.

3. Промяна на дизайна на таблица чрез използване на шаблон

  • В менюто Design ->секцията Table Style. Преглед на основните стилови опции: Header Row, Total Row, Banded Row, First Column, Last Column, Banded Column.

  • Форматиране на таблица
  • Форматиране на текст в таблица
  • Редактиране на таблица

  • Дизайн на текстов документ
  • Обмен на данни между текстови документи

ОБРАБОТКАНА ТАБЛИЧНИ ДАННИ


1. Проектиране на електронна таблица

При проектирането на таблица е необходимо да се определят текстовете на заглавията и антетката (първият ред на таблицата, в който се задават имената на колоните), броят на колоните и на редовете.
Основните характеристики на добре проектирана таблица са:
• Лесна за четене благодарение на подходящи шрифтове и цветове;
• Логично подредени редове и колони както за четене, така и за въвеждане на данни;
• Подходящо избрани етикети и заглавия, изясняващи целта на таблицата;
• Добре откроени и позиционирани ключови стойности као например суми, средни стойности и др.

2. Обединяване на клетки

Обединяването на клетки съчетава две или повече клетки, за да се създаде нова, по-голяма клетка, с помощта на командата Merge & Center (Обедини и центрирай).
За да обедините клетки без центриране, щракнете върху стрелката до Merge & Center, а след това щракнете върху Merge Across (Обедини по редове) или Merge Cells (Обедини по клетки). При необходимост винаги можете да разделите
клетките, които сте обединили, чрез Unmerge Cells.

3. Разполагане на съдържанието на клетка на няколко реда

От раздела Home (Начало) в групата Alignment (Подравняване) – командата Wrap text (Текст на повече редове).
Можете да форматирате клетката така, че текстът да се пренася автоматично или да бъде въвеждан ръчно нов ред.

4. Основни типове данни и начини за тяхното представяне в електронни таблици

В електронните таблици форматите за типовете данни са:
General – без определен формат;
Number – числа (цели или десетични дроби, знакът за дробна част се определя от регионалните настройки в контролния панел);
Currency, Accounting – валута;
Date – дата (според регионалните настройки);
Time – час от денонощието;
Percentage – проценти;
Fraction – обикновена дроб (например 1/3, 1/2);
Scientific – числа с плаваща запетая;
Text – текстови данни;
Special – за данни, характерни за държавата (телефонни номера, пощенски кодове и др.);
Custom – потребителски формат (може да се конструира от потребителя).

Грешки при работа с електронни таблици
Колона не е достатъчно широка за показване на цялото съдържание.
Когато число се дели или на нула (0), или на клетка, която не съдържа стойност.
Грешка #REF!  в една или повече клетки на работния лист се показва, когато имате изтрити клетки, които участват във формули.

1. Сортиране на числа и текстове

Ако имаме а и b или а<b, или b < а ще бъде вярно.
a1< а2 < … < ак, – нарастващ (или възходящ) ред.
a1 > а2 >… > ак, – намаляващ (или низходящ) ред

2. Сортиране на редове на таблица

3. Сортиране на редове в MS Excel –Home/Editing/Sort&Filterтки в таблици.

Sort by (сортирай по колона) – първи критерий за сортирането. •Then by (след това по колона)- Вторият критерий •Smallest to largestA to Z

4. Търсене и замяна в таблица

Within (вътре)- в активния работен лист или в цялата книга
Search – търсенето да стане по редове или по колони
Look in – сравнява с формулата или със стойността на клетката, когато е пресметната с формула
Match case– проверявай за малки и главни букви
Match entire cell contents -проверявай съдържанието на цялата клетка

Replace with – в него въвеждаме фразата, с която ще заместим търсения образец.


1. Разпространяване на формули

2. Елементи на таблиците.

а) клетка;Това е най-малката единица, изграждаща една ЕТ. В клетката може да се съдържа текст, число или формула. Най-важната характеристика на клетката е типът на нейното съдържание -число, парична стойност, дата, текст и др.
б) ред; Всеки ред от ЕТ се състои от хоризонтално разположени клетки, номерирани с целите числа от 1 до ….
в) колона;Всяка колона от ЕТ се състои от вертикално разположени клетки, номерирани с латинските букви А, B, …, Z, AA, AB, …, ZZ.
г) работен лист;
Всяка ЕТ съставя т. нар. работен лист. Той има уникално име в рамките на един файл.
д) работна книга;
Набор от работни листи, които се пазят във файл и се обработват заедно.

3. Адреси на клетки в таблици.

A) относителни адреси;
Относителните адреси се задават с името на колоната и номера на реда спрямо останалите клетки. Ако се копира формула, в която има относителен адрес, то той се преизчислява спрямо новата позиция.
Относителни адреси са например: A5, D31, MN10.
B) абсолютни адреси;
Абсолютните адреси указват директно обръщение към клетката чрез използване на името на колоната и номера на реда, предшествани от знака „$”. В която и клетка да запишем формула, съдържаща абсолютен адрес на дадена клетка, то винаги ще се използва съдържанието на точно тази клетка от ЕТ. Абсолютниадреси са например: $A$5, $D$31, $MN$10.

C) смесени адреси;
При смесените адреси само колоната или редът се задават абсолютно и не се променят при копиране, за разлика от останалата, относително зададена част на адреса. Смесени адреси са например: $A5, D$31, MN$10.

4. Разпространяване на номерация

1. Създаване на диаграми – менюто Insert, раздела Chart

Диаграмите са графично представяне на данни, факти и информация. Чрез тях лесно се сравняват стойности и бързо се анализират данни.

Типове диаграми

2. Оформяне на елементите на диаграма

оси, надписи по осите, заглавие, легенда, скала

3. Правила при създаване на диаграма:

  • Изберете подходящия формат за представяне на данните;
  • Представяйте данните коректно и честно;
  • Убедете се, че диаграмата е ясна и разбираема за останалите;
  • Винаги задавайте име на диаграмата.

Онлайн програми за създаване на диаграми:
– www.onlinecharttool.com
– www.live.amcharts.co
– www.chartgo.com

4. Оформяне на елементите на диаграма

5. Копиране на диаграма в отделен лист

Командата, с която може да се премести диаграма от един лист в друг, е Move Chart. Тя може да се избере, след като е маркирана диаграмата или от контекстното меню, или от раздел Design/Location.


КОМПЮТЪРНО МОДЕЛЕРАНЕ


1 Типове данни
Типовете данни в програмирането определят какъв вид информация може да се съхранява и обработва в програмите. Всеки език за програмиране предлага различни вградени типове данни, но основните са сходни.
2 Основни типове данни:
Целочислени данни (Integer):
Съхраняват цели числа, като 5, -20, 1000.
Примери за използване: броене на предмети, възрасти, идентификатори.
Размерът им може да е различен:1 байт: от -128 до 127.
2 байта: от -32,768 до 32,767.
4 байта: от -2,147,483,648 до 2,147,483,647.
Числа с плаваща запетая (Floating-point):
Съхраняват дробни числа, като 3.14, -0.001, 2.71828.
Примери: изчисляване на площ, измерване на температура.
Обикновено се използват два основни типа:float (по-малка точност, напр. 6-7 значещи цифри).
double (по-висока точност, напр. 15-16 значещи цифри).
Символни данни (Character):
Съхраняват единичен символ, напр. ‘A’, ‘9’, ‘@’.
Символите се представят чрез ASCII или Unicode кодове.
Булеви данни (Boolean):
Съхраняват стойности true (вярно) или false (невярно).
Примери: проверка дали едно условие е изпълнено.
Низове (Strings):
Съхраняват текстова информация, напр. „Здравей свят“.
Представят се като поредица от символи.
По-сложни типове данни:
Масиви (Arrays):
Съхраняват множество елементи от един и същи тип.
Пример: Списък с оценки на ученици [5, 6, 4, 5].
Списъци и множества:
Позволяват динамично добавяне и премахване на елементи.
Използват се за колекции от данни.
Структури (Structures) и Обекти (Objects):
Структурите комбинират различни типове данни.
Обектите са основен компонент на обектно-ориентираното програмиране.
2. Видове езици за програмиране според представянето на данните
Езиците за програмиране се различават по начина, по който обработват данните. Те могат да се разделят според представянето и управлението на данните.
Според строготата на типизацията:
Строго типизирани езици:
Изискват предварително обявяване на типа данни.
Не позволяват автоматични преобразувания, които могат да доведат до загуба на информация.
Примери: C, Java.
Предимства:Намаляват грешките при програмиране.
Програмата е по-лесна за разбиране и поддръжка.
Недостатъци: По-голяма строгост и по-дълъг процес на разработка.
Слабо типизирани езици:
Позволяват автоматични преобразувания между типове.
Примери: Python, JavaScript.
Предимства: Гъвкавост и по-кратък код.
Недостатъци: Риск от грешки, трудности при отстраняване на проблеми.

Според нивото на абстракция:
Езици от високо ниво:
Използват лесно разбираем синтаксис и предлагат автоматично управление на паметта.
Примери: Python, Java, C#.
Езици от ниско ниво:
Предоставят директен достъп до хардуера и паметта.
Използват се за системно програмиране (напр. писане на драйвери).
Примери: Assembly, C.

Според парадигмата:
Процедурни езици:
Данните се обработват чрез функции и процедури.
Пример: C.
Обектно-ориентирани езици (ООП):
Използват обекти, които съдържат данни и функции.
Пример: Java, C#.
Функционални езици:
Данните не се променят (иммутабилност).
Пример: Haskell.

Онлайн среда за програмиране Trinket

1. Какво представлява ASCII?

  • ASCII (American Standard Code for Information Interchange) е стандартен код за превръщане на текстови символи (букви, цифри, препинателни знаци) в числа, които компютърът разбира.
  • В ASCII всеки символ се представя с число от 0 до 127. Например:
    • Главната буква A е кодирана с числото 65.
    • Малката буква a е кодирана с числото 97.
    • Препинателният знак ! е кодирана с числото 33.

Пример: Ако името е ANA, то неговото ASCII представяне ще бъде:

  • A = 65
  • N = 78
  • A = 65

Така ANA ще се кодира като: 65, 78, 65.

2. Какво представлява Unicode?

  • Unicode е по-нов стандарт, който може да кодира много повече символи от различни езици по света, включително емоджита и специални знаци.
  • Докато ASCII използва 7 бита (до 127 символа), Unicode може да използва повече битове, за да включи милиони символи.

Пример: Емоджито 💙 има код 128153 в Unicode.

3. Разликата между ASCII и Unicode

  • ASCII е ограничен само до основните символи на английския език и някои специални знаци.
  • Unicode може да кодира букви от всички езици, както и емоджита, математически символи и други.

4. Пример за декодиране

  • Ако имаме следния двоичен код: 01000001 01001110 01000001, можем да го преведем обратно на букви:
    • 01000001 = 65 = A
    • 01001110 = 78 = N
    • 01000001 = 65 = A

Това означава, че кодът представлява името ANA.

5. Как различният контекст променя значението?

Понякога интерпретацията на данните зависи от контекста. Например:

  • Ако първият байт (8 бита) е възрастта, а следващите са име:
    • 65, 78, 65 означава 65-годишната NAT.
  • Ако първите три байта са буквите, а последният е възрастта:
    • 65, 78, 65 означава, че профилът е на ANA, която е на 84 години.

1. Целочислени данни (Integers) – Целочислените данни в Python се използват за съхраняване на цели числа (положителни, отрицателни или нула). Те принадлежат към типа int(от английската дума за цяло число – integer).

Характеристики:
Няма ограничение за размера на целите числа в Python (размерът се определя от наличната памет).
Могат да бъдат записани в десетична, двоична, осмична или шестнадесетична система.

Реалните числа в Python се използват за представяне на дробни числа и принадлежат към типа float.

Характеристики:

Могат да бъдат написани в обикновен или научен запис (напр. 1.23e4, което означава 1.23×1041.23 \times 10^41.23×104).

Реалните числа се представят с 64-битова точност (IEEE 754 стандарт).

Низове в скриптов текстов език. Приложения

  1. Низове. Вход на данни от тип низ

    Числовите типове данни (int и float) не са подходящи за съхранение на информация, състояща се от поредици от букви, цифри, препинателни знаци или емотикони. Типът данни, подходящ за съхранение и обработка на текстова информация се нарича низ (str). Името му произлиза от английската дума string (поредица). Низовете в Python са съставени от Unicode символи. Те се записват в двойни (“…”) или единични (‘…’) кавички.

    2. Конвертиране на числови данни в низове

    Числовите данни могат да бъдат конвертирани в низове чрез функцията str().

    3. Програмна обработка на текст със скриптов текстов език

    Многоредов текст се въвежда в Python като се огражда в три отварящи и три затварящи (”””…”””) кавички (единични или двойни)

    Функция len връща броя на елементите в поредица. Когато ѝ подадем низ, тя връща неговата дължина (вкл. всички разделители и празни позиции):  chars = len(text)

    Python предоставя вградени методи за работа с низове.
    Най-често използваните са:
    ● capitalize() – променя първата буква в главна;
    ● isdigit() – връща True, ако всички символи са цифри;
    ● isalpha() – връща True, ако всички символи са букви от азбуката;
     split() – разделя низа на поднизове по зададен разделител;
    ● title() – променя първата буква на всяка дума в главна;
    ● translate() – заменя (превежда) символите с нови по зададена таблица.

    Пример за специални символи са:
    \n – предизвиква преминаване на нов ред;
    \t – табулация, изместване с няколко позиции;
    \” – вмъква кавички в низа.